Всяко чудо за три дни

Дойде и си замина.Всичко беше толкова добре направено, че на никой не му направи впечатление как буквално за няколко дни скандалът с “проучването” на двамата учени беше забравено.Или може би така е добре за много хора.Кой знае.Едва ли сме ние, всички, които изразихме възмущението си от гавренето с българската история.Всичко започна силно, буйно, страстите бяха върхови, и също така изчезнаха…Наистина само ние сме си виновни, че някой се гаври с историята ни. Дайте да видим кой ще каже на немците , че великите им пълководци са говорели с конете си, или че когато в България е имало дворци в Англия са имали сламени колиби?О, не че никой няма да каже,а дори няма да се замисли да го направи.Защото в политиката отдавна има разделение на “малки” и “големи”.Казвам “политиката”, защото това е точно политически въпрос.Не става дума вече само за гавра, а за политиката на нашите,родни управници спрямо подобни мерзости.А тя липсва,приятели…И докато ние самите реагираме с минимално недоволство, теорията за “османско присъствие” ще бъде най-малкото ,което ще чуем за историята си!

Баташкото клане не е мит - “Шоуто на Слави”

Росен Петров: Мит ли е Батак?

Проф. Божидар Димитров: В историята има много митове. Аз спечелих голяма популярност и известност с една книга: „12 мита в българската история”. Нормално е, всяка наука така се развива, откривайки нови документи. Случаят с Батак не е такъв. Това е едно много добре осветено, на професионален език, от хиляди страници документи. Клането в Батак е описано, не само от заинтересовани хора в българската кауза – Захари Стоянов, например. Но и от цяла бригада, цял журналистически десант, начело с Макгахан – американски журналист и журналисти, работещи за английски вестници, които се изсипват там няколко дни след събитието. То е описано от международни анкети – международна анкета на Великите сили. На Британското правителство не са му били изгодни заключенията, затова изпраща своя собствена анкета. Хората са били почтени и почтено са описали планините от обезглавени трупове.

Росен Петров: Има ли данни за конкретния брой на жертвите?

Проф. Божидар Димитров: Установени са имената на около 1900 батачани. Но много са останали безименни по деретата, освен това около 1000 млади батачани – момичета и момчета, са били отвлечени в околните турски села. Батачани са толкова благородни, че днес не казват отвлечени, а взети за отглеждане. Част от тези деца обаче са загинали – върху тях са упражнявани насилия – физически, сексуални. Много от тях са измрели. Така че това събитие не е мит. Това е истината за Батак и затова много се ядосах, когато ми попадна този проект, който предвиждаше като крайна цел – да бъдат направени промени в експозициите на музея в Батак и на историческия музей в София. Като промените вече да намалят нетърпимостта на българите към мюсюлманското население и да намалят ненавистта към Р Турция, на която й предстои да влезе в ЕС. Те са били толкова глупави, тези идиоти, че са подсказали кой им е направил историческата поръчка. Според мен това са заинтересовани институции в … Вярно, че историята е наука за миналото, но за съжаление тя е и аргумент за съвременни права и поради това много държави, които искат да си излъскат имиджа, поръчват измиване на образа от някои тъмни петна в миналото. И за съжаление учени, лишени от средства за научна работа, охотно приемат да вършат „исторически” проучвания. За чест и слава на моята гилдия, тези – в България, които са се съгласявали да вършат такива неща, не са историци.
Това, което го правят, просто не е вярно. Ненавист към мюсюлманското население в България няма, ненавист няма и в Турция. Аз работя в Турция, в Одринската църква, трябва да кажа, че ми е по-приятно в Турция, отколкото в Македония. Те са оградили нашето военно гробище с бетонна стена, в Македония всичко си правим сами и не ни дават разрешение. Това е измислена работа и предполагам, че е измислена, за да вселява напрежение, както между България и Р Турция, така и тук. Защото в Батак, аз с удивление видях, че има десетки смесени бракове, там тези неща са минали в миналото. Не е забравено клането, но то е простено. Или просто е върнато. Не знам дали знаеш, ето нещо, което се премълчава – през Балканската война българите от Батак са го върнали на околните села – изгорили са ги, слава богу, клане не са правили, тъй като населението знае какво го очаква и е избягало. Но всичко това е минало и хората си живеят добре. Но хората не се чувстват добре, когато някой дойде и каже – тези 1900 черепа сигурно Божидар Димитров ви ги е донесъл от Некропола на Аполония Понтика. Клане не е имало, Захари Стоянов е лъжец, Макгахан е руски шпионин. Точно тези неща пише.
И сега някои се възмущават – че не било демократично. Ако имаме нещо против, да влезем в научна дискусия. Така се решавало в науката.

Росен Петров: Държавата този път отговори подобаващо.

Проф. Божидар Димитров: Не само държавата, и политическия елит, и вие журналистите в случая бяхте единни. Радвам се, че президента Георги Първанов и Петър Стоянов говорят с един и същ речник.
Какво ни казват – казват, че не е демократично да им отказваме. Казват – влезте в дискусия, изложете си доводите, разгромете ги. Не е така! Научна дискусия се води с научни работници, при спазване на определени принципи в историографията. Тези хора не зачитат съществуващите извори. Те преднамерено водят десетостепенния извор – някаква картина, нарисувана 16 години по-късно, ужасно неизвестна, но те казват, че тази картина е родила мита, че има баташко клане. Такова е нямало. Художникът не е рисувал от натура. Сякаш може по време на клане, да седи някой на едно баирче и да рисува!? Това е все едно да кажеш, че боянският майстор, който не е виждал Христос и Богородица приживе, това значи, че те не са съществували. Да отидеш да разговаряш с такива хора, значи да слезеш много ниско долу. Това не подобава на институция като Етнографски музей и т.н. Аз си мисля, че най-доброто за такъв симпозиум е да се състои Конферентната зала на читалището в Батак.

Росен Петров: Дали ще смеят да идат в Батак?

Проф. Божидар Димитров: А защо тогава не смеят? Значи нещо лошо са направили. Нека си направят симпозиума, но държавна институция не може да им даде зала, защото по този начин ги легитимира 50%, че са научни работници. Това не са научни работници, това са мошеници.

Росен Петров: Искаш да направиш Пантеон на българските владетели?

Проф. Божидар Димитров: Да, защото всички европейски държави имат, защо ние да нямаме.

Росен Петров: Как си го представяш?

Проф. Божидар Димитров: Църквата „Свети 40 мъченици” е идеална, тя вече е била мавзолей, макар и само на една династия – Асеневата династия. Намира се в центъра на българските земи. Столица е била. Хубаво ще е да бъде в Охрид, но засега е извън границите на България. Така че е хубаво владетелите на Първото и Второто българско царство да ги съберем. Ще бъдат еднакво достъпни за поклонение от българите от цялата страна. И аз ще го осъществя това лято и тази есен. Експедиции ще донесат пръст и пепел, тъй като те са били изгорени, от гробовете на Кубрат и Аспарух, Михаил Шишман ще се споразумеем някак с македонците. А с гърците е малко по-трудно, но и те ще кандисат, в крайна сметка, нали сме европейци.

Професор Божидар Димитров е роден на 3.12.1945 г. в гр. Созопол в семейството на бежанци от Източна Тракия. През 1974 г. завършва специалност Българска история в СУ “Климент Охридски”. През 1975-1977 г. специализира в Института за изследване и история на текстове в Париж и школата по палеография и дипломатика във Ватикана. От 1978 г. до 1998 г. работи в Националния исторически музей като уредник в отдел “15 - 17 век”, зам. директор по научната част, директор. През 1998 – 2001 г. работи като научен консултант на вестник “Труд” и водещ историко – публицистични предавания в телевизиите “7 дни”, “Скат” и “Ден”. От декември 2001 г. отново е директор на Националния исторически музей. От 2003 г. води авторско предаване по Българска национална телевизия - “Памет българска”. Автор е на 31 монографии и над 250 научни студии и статии в научни издания. Автор и научен консултант е на сценариите на над 25 документални и научно – популярни филми. Негови книги, издадени досега са: “12 мита за българската история”, наричан безспорен бестселър за последните две години, останал повече от 80 седмици на челните места в класациите за най-продавани книги на книжарниците “Хеликон”; “Разказ за историята на България”; “Седемте древни цивилизации”; “Цар Светослав Тертер”; “Десетте лъжи на македонизма”; “Истинската история на Освобождението /1860 – 1878/; “Войните за национално обединение” и най-новата му книга - “Българска християнска цивилизация”, посветена на 1100 годишнината от смъртта на цар Борис І.
Изданието дава информация за манастирите на средновековна България, които са разположени както в страната ни, така и в Македония, Източна Сърбия и Северна Гърция. “Българската християнска цивилизация” е посветена на 1100-годишнината от смъртта на цар Борис I. Тя представя развитието на християнството по българските земи, ролята на царя за разпространението на религията и значението на средновековните български манастири като центрове на духовността. По думите на проф. Димитров целта на книгата е да обясни основния принос на България в европейската цивилизация, а именно – “християнизацията на половин Европа”.
Засега книгата е излязла само на английски език и ще има европейска премиера в Брюксел в дните непосредствено около годишнината от смъртта на цар Борис І през месец май. По същото време в София пред дипломатическия корпус и широката общественост ще бъде представено и българското и издание.
Издателите обмислят възможността “Българската християнска цивилизация” да се преведе и на немски език. Преводът на други езици и разпространението на книгата в други държави зависи от интереса, който ще породи, обясни проф. Димитров.

Проектът Анти баташко клане-Дир Бг

Проектът Анти баташко клане

24 април 2007 / News.dir.bg

Институтът за източно-европейската история в Берлин започва проект за разрушаване на “мита за Баташкото клане”. Той е на програмата Историческо ателие Европа за финансиране на международни проекти на Фонд “Памет и бъдеще” и фондация “Роберт Бош”.

Според членовете на екипа с ръководител Улф Брунбауер (сред които е и българката Мартина Балева), с оглед включването на България в ЕС трябва да бъдат разбити някои съществуващи исторически митове. Като пример авторите посочват Батак като паметно място с изключително значение за националното самоопределение на българите. Целта на проекта е да се създаде контра експозиция на тази, която сега е изложена в Баташкия исторически музей, с което да стартира ревизия на националните исторически ценности на българите, става ясно от документа, предоставен на Дир.Бг от Националния исторически музей. За държава като България, в която живеят много национални малцинства, това е от критично значение, се казва в проекта. Авторите твърдят, че в България съществува мит за османското клане на невинното българско население в Батак. Османското господство е описано в най-тъмни краски като турско робство и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства. Кланетата са извършени от “нередовни турски орди върху цивилното население в стотина селища в европейската част на Османската империя”. Баташкият исторически музей разполага само с няколко оригинални експонати. “Сугестивните надписи под картините, които не са датирани и без автор, апелират към емоциите на посетителя”, пише в проекта. Новата историческа експозиция ще бъде популяризирана чрез нова интернет страница на баташкия музей и на специална конференция в Гьоте Институт в София и ще отрази ново научно европейско виждане по проблема. Според ръководството на музея в Батак никой не е искал сътрудничеството му във връзка с нови експозиции. Директорът Екатерина Пейчинова изтъква, че музеят не приема постановките на германските учени като ненаучни и некомпетентни и пример за политическо и историческо невежество.

Първанов: Да се подменя историята за Баташкото клане е провокация-НетИнфо

Първанов: Да се подменя историята за Баташкото клане е провокация

Президентът осъди проекта,, подменящ една от най-трагичните страници на Априлското въстание

25.04.2007

Президентът Георги Първанов оценява като остра провокация към националната ни история и памет придобилия публичност проект на германски университет, подменящ една от най-трагичните страници в историята на Априлското въстание.

Саможертвата на жителите на Батак беше видяна и разбрана от най-славните умове на тогавашната епоха - от Достоевски и Тургенев, от Менделеев и Дарвин, от Гладстон и Гарибалди.

Тази саможертва беше поводът, който накара хиляди хора от цял свят да застанат в подкрепа на българската кауза. Тя накара тогавашна консервативна Европа до постави ?българския въпрос? в своя дневен ред.

Повече от столетие времето не е заличило спомена за стореното от нашите предшественици.

Затова, според държавния глава, който е историк по образование, всеки опит да бъде пренаписана историята или изкуствено да се създават предпоставки за напрежение по деликатни исторически теми, е не само дълбоко неприемливо, но и ще срещне отрицанието на цялото българско общество.

На 16 май т.г. президентът Георги Първанов ще участва в традиционното отбелязване на Априлската епопея от 1876 г. в Батак.

Той ще присъства и на открития урок по история, който ще се сдъстои в историческото градче по инициатива на държавния глава, Национално движение ?Българско наследство?, Клубовете ?Съхрани българското? и община Батак.

Германец и българка отричат Баташкото клане -НетИнфо

Германец и българка отричат Баташкото клане

Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет твърдят, че Макгахан е преувеличавал в репортажите си

24.04.2007

Германски учен и и българка се готвят да доказват, че през 1876 г. не е имало баташко клане.

“Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо”, твърдят Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет.

Изследователите планират да организират на 18 май в София научна конференция, на която да доказват тезата си.

Акцията им е представена като научен проект.

Според авторите “Митът Батак” насажда омраза между българите и мюсюлманското общество и вреди на днешните отношения на България с Турция.

От мита за Баташкото клане тръгвало насаждането на омраза към турското население в България, което в крайна сметка довело и до преследванията на етнически турци през 1989 г.

Берлинските изследователи твърдят, че известният американски журналист Дженюъриъс Макгахан (1844-187 е преувеличавал турските жестокости и окаяното положение на българското население в репортажите си за потушаването на Априлското въстание през 1876 г. в английския вестник “Дейли нюз”.

Балева е изкуствовед. Преди една година във в. “Култура” тя разви тезата си в статия, озаглавена “Кой (по)каза истината за Батак“.

Като анализира картината “Баташкото клане” на полския художник Антони Пиотровски (в колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство), изследователката твърди, че тя е единственото доказателство за случилото се.

Но, подчертава Балева, “картината е създадена през 1892 г. по едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи”.

Като проучвала биографията на полския художник, българката била открила, че в основата на замисъла стоят репортажите на Макгахан, а не, както самият той твърди, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов.

Балева съпоставя датите и установява, че третата част на книгата е излязла от печат през 1892 г., три години след смъртта на Захари Стоянов, когато картината вече е била завършена.

Изкуствоведката смята, че художникът е използвал фотографии, които и днес са в експозицията на музея в Батак, но те са правени две години след клането, и според нея също са част от мита.

И прави извода, че художникът е ползвал Макгахан, който пък според нея се ползвал с “лоша слава”, макар неотдавна да е бил “реабилитиран”.

Балева търси различни доказателства, за да докаже твърдението си, че картината на полския художник е единственият образ на случилото си. Преди и след нея никой, никъде и никога не си спомнял за Батак.

Една от целите на проекта, финансиран от фондация “Памет, отговорност и бъдеще” в Берлин и фондация “Роберт Бош“, е да се промени експозицията на музея в Батак, тъй като “излишно акцентира на клането”.

В изследването се подлага на съмнение костницата, в която се държат останките на близо 2000 жертви. Според авторите, в музея се твърди, че тази костница е “посветена на историята на комунистическата съпротива и на комунистическия режим”.

Директорката на баташкия музей Екатерина Пейчинова заявява днес във в. “24 часа”, че

“постановките в проекта са ненаучни, некомпетентни, плод на политическо и историческо невежество”.

Музеят и Националната галерия за чуждестранно изкуство се разграничават от проекта, в който пише, че са сред партньорите за реализацията му.

Също в “24 часа” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заявява, че ще съди Брунбауер и Балева “за оспорване на холокоста” и сега юристите на музея проучват дали това е възможно.

“Става дума за пореден опит за безпринципно и непочиващо на исторически факти ревизиране на събития в българската история”, казва той. Според Димитров това, което е извършено в Батак е “български холокост”.

Балева се опитва да отрече описаното от западните журналисти и от международната анкетна комисия от официални представители на Великите сили, казва Божидар Димитров. Той посочва, че се прави опит да бъде отречен национално-освободителният характер на Априлското въстание, за което се твърди, че е “резултат от социална, локална разпра, т.е. е махленска свада”.

Божидар Димитров напомня, че преди години е бил правен опит по подобен начин да се докаже, че не имало потурчване на населението в Чепинско, а разказът на поп Методи Драгинов, послужил за основа на романа “Време разделно” от Антон Дончев, е фалшификат.

“За пореден път сме свидетели на

опит за грандиозна фалшификация на българската история.

Този път ударът е насочен към трагичната съдба на Батак и неговите жители, жестоко изклани през април 1876 г. , заявяват от Кръг “Будител” по повод твърдението.

Членове на кръг “Будител” са проф. Андрей Пантев, Александър Божков, проф. д-р Божидар Димитров, Валентин Василев, доц. Валерия Фол, акад. Васил Гюзелев, Галя Пиндикова, проф. д-р Георги Бакалов, ст.н.с. д-р Георги Китов, чл.кор. проф. Георги Марков, д-р Даниела Агре, ст.н.с. Иля Прокопов, ст.н.с. д-р Йордан Василев, доц. Калин Порожанов, Красимир Николов, Камен Велков, Людмил Станчев, проф. Кирил Йорданов, проф. Мила Сантова, Николай
Марков, Петър Кънев, Пламен Крайски, доц. Сергей Игнатов, проф. Стоян Денчев, Соня Първанова, проф. Христо Харалампиев. Колективен член е Институтът по тракология “Проф. Александър Фол” при БАН.

“Група “учени” - германци и българи, финансирани от немска фондация с красивото име “Памет и бъдеще” правят опит да преразкажат болезнените за всяко българско сърце факти.

Правят опит да докажат, че случилото се през май 1876 г. не е реален факт, а просто сюжет, роден в главите на такива българи като Захари Стоянов и Иван Вазов. Просто сценарий за пореден екшън, който има единствено целта да противопостави християнството на исляма”, посочват в позицията си от кръг “Будител”.

“Клането в Батак е реалност, а не мит и за това доказателствата са неоспоримо много. Доказателства, пред които свежда глава целият цивилизован свят по онова време. Доказателства, които катализират процеса, довел в крайна сметка до възстановяването на българската държава”, се подчертава в позицията.

Членовете на Сдружение “Кръг Будител” ясно и категорично да заявяват, че всички подобни опити от страна, на когото и да било, всички подобни опити, имащи определено политическа и комерсиална цел, няма да бъдат подминати с безразличие.

Жалкото във всичко това е, че сред участниците в проекта срещаме български имена. И ако на чужденците може да простим - заради незнанието, то невежеството спрямо родната история е непростимо”, посочват от обединието.

“Непростимо е, че в името на собственото си благоденствие те са склонни да продадат собствената си история. Непочтен е криминалният начин, по който са намесени български институции, каквито са Националната галерия за чуждестранно изкуство и Историческия музей в Батак.

Жалко е, че трябва да се появяват подобни “проекти”, за да ни подсетят, че забъркани в дребни политически ежби, все по-ясно проличава, че нямаме ясна и реална българска национална доктрина.

За пореден път искаме да напомним, че създаването на подобна доктрина е особено наложително, особено сега, когато трябва да отстояваме своята национална идентичност в семейството на европейските народи”, завършва позицията.

Добре дошли

Добре дошли в блога на инициатива “Запази българската история!”